София, ул. Алабин 56 +359888525456
Menu

Агресията при децата е заради липса на любов в семейството

Leave a comment

Проблемът на деца с агресия не е само техен, общ е, в него участват всички и последствията са за всички.

Но най-вече са за сметка на детето. Много са проявите на агресия в училищата, периодично обществото е като стъписано от случаите, в които деца тероризират други деца, има често и фатален изход от конфликтите.

За мен основната причина за всичко това е липсата на любов в семейството.

Ангажирани с битови трудности много родители оставят децата си без емоционална и духовна подкрепа, отчитайки се пред тях с дребни подаръци. Или просто си мислят, че грижата за дрехите и прехраната е достатъчна, за да бъдат приравнени към отговорното родителство.

За да се чувстват децата обичани не е достатъчно това да им се казва и повтаря, а да им отделяме достатъчно време, да познаваме приятелите им, да вникваме в техния вътрешен свят, да разсейваме страховете им, да ги направим силни и уверени в себе си. Много е важно те да чувстват родителите си като близки хора, с които могат да споделят и най-съкровените си преживявания. От друга страна, в доста семейства има прояви на насилие и децата стават неволни свидетели на такива конфликти, което наранява тяхната душевност, без да могат пълноценно да лекуват тези нанесени вътрешни рани.

Деца, които често изпадат в депресивни състояния, които изпитват чувство за малоценност дават външен израз на липсата си на баланс чрез агресия. За да стигнат дотук друг фактор е липсата на духовност в средата, в която живеят и се развиват. Интелигентността, качеството на взаимоотношенията и интересите на родителите са в пряка зависимост от психическото здраве на техните деца. Тези обстоятелства много трудно се променят в семейството. Особено, когато са се настанили трайни навици да се гледат по телевизията криминални филми с агресивно съдържание, плиткоумни сериали и безсмислени реалитита, да се играят компютърни игри с много убийства и кръв, да са пристрастени към чалга манталитета, който възпитава във фалшиви ценности. А, всъщност, родителите трябва да бъдат своеобразен филтър за възпитаниците си, да им показват кое е добро и кое – не за тяхното израстване, за възрастта, в която се намират.

Не на последно място е и извънредното натоварване в училище с учебен материал, който често е непосилен за деца в крехка възраст и им носи допълнителни главоболия, напряга нервната им система.

По мои наблюдения хората, които се занимават с възпитанието на децата, не винаги действат в синхрон, когато се натъкнат на проблеми при тях. Говоря за родители, учители, треньори, чиновници от различни институции. Често дават разнопосочни съвети, които вместо да улеснят, още повече объркват децата. А това почти винаги се изразява в агресия като ответна реакция.

Често казвам при разговор с родителите, че детето им е като бял лист хартия, върху който всички пишем. Свързваме тези етапи и с думите, които понякога чуваме за някой човек, че му липсвали първите седем години. Същото важи и за нашите наследници – грешките в системата се получават, когато написаното на листа е объркано, откъслечно, непоследователно, а и невярно.

Ако грешките вече са факт изход има, все пак. Но трябва като професионалисти да имаме за партньори добронамерени родители, които често сами имат нужда от помощ, от учители, осъзнали проблема, а и от институционална среда, която търпеливо да подходи към всеки отделен случай, с необходимата компетентност и деликатност.

Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4507554/